Резюме:

Човекът, който е най-съвършеното същество на земята, след като си осигурил прехраната и подслона, започнал да чувства потребност от истината, правдата, красотата, доброто, и устремено започнал тяхното усвояване. За съжаление, поради психологически или външни причини, хората често тълкуват погрешно понятията „правда“, „добро“ и „красиво“. Ето защо тук, наред с науката и философията, в действие влиза и религията, за да подпомогне хората при постигане на целите им, които надхвърлят техния умствен потенциал, като осветлява ума и сърцата им. Дали ислямският морал, който е част от този призив и който се е оформил чрез възпитанието и под контрола на Последния Пратеник и е достигнал първото и най-правилно приложение в живота на сподвижниците, отговаря в достатъчна степен на стремежа на хората към висш нравствен живот? Ето това е основният въпрос, на който следва да отговори този труд.