Човешкият живот преминава между чувствата породени от радостта от живота и страха от смъртта. Дълбоката мъдрост, криеща се в това, е да се даде възможност на размисъла (тефеккюр) и възприятията на човека да се разтворят за безкрайността. Защото целта на този живот е да си осигурим вечно щастие. Следователно най-важното нещо за човек е да се спаси от страха от неизбежното и да положи усилия да разкраси както живота, така и смъртта си. Когато постигне това, за него се разтварят вратите към духовната зрялост и приближаването към Аллах.
Този път преминава през пречистване на сърцето и душата от всички лоши качества и украсяването им с хубав нрав. Защото в човешката природа съществуват както положителни така и отрицателни качества….
