Содата е известна на човека от хиляда и петстотин – две хиляди години преди нашата ера, а може би и по-рано. Добивана е от содените езера.
Първите сведения за получаването на содата чрез изпаряване на водата от содените езера се откриват в съчиненията на римския доктор Диоскорида.
Авицена пише: “Място, ухапано от куче, и всякакво ухапване или убождане трябва да се залива с човешка урина, примесена с природна сода”.
Изкуствената сода e получена едва през XVIII век.
Първият промишлен метод за получаване на сода е установен в Русия. В 1764 година руският химик, швед по произход, академик Ерик Густав Лаксман съобщава, че сода може да се получи чрез изпичане на природен натриев сулфат с дървени въглища.
1791 година френският лекар и химик технолог Никола Леблан, без да познава метода на Лаксман, получава патент на име “Метод за превръщане на глауберовата сол в сода”. Леблан предлага сода да се получава чрез нагряване на смес от натриев сулфат, креда (калциев карбонат) и дървени въглища.
Много европейски страни започват да използват технологията за производство на сода по Леблан.
Първият завод от този тип е открит през 1864 година от М. Пранг в Бернауле. След няколко години в района на настоящия град Березники е построен голям содов завод на фирмата “Любимов, Солве и Ко”, където се получават 20 хиляди тона сода на година. Този завод използва нова технология за производство на сода – амонячен метод, изобретен от белгийския инженер химик Ернесто Солве. Предимствата на амонячния метод пред метода на Леблан са в получаването на по-чиста сода, по-малко замърсяване на околната среда и икономия на гориво (тъй като тук температурата за производство е по-ниска).
Сега в света се произвеждат няколко милиона тона сода в година.
Натриевият хидрокарбонат (хлебна сода) също не остава без употреба. Той служи като източник на въглероден двуокис при печенето на хляб и сладкарски изделия, При газираните напитки, а също и при пожарогасителите.
Освен това хлебната сода заема своето законно място в домашната аптека като едно от най-простите и евтини, но много необходими лекарствени средства.
Здравословни свойства и употреба на содата
При скрофулоза (лимфатизъм) трябва болното място да се мие със сода, примесена със сапун и малко мляко.
При млечница (кандидоза) содата трябва да се смесва в равни количества със сок от зърнести плодове, градински кисели плодове или кисел квас, да се прибавят цветове от шипка и да се вари, докато течността намаалее наполовина. След това остатъкът трябва да се прецеди и подслади с мед. Така получената течност трябва често да се държи в устата.
При мастит е необходимо пет пъти на ден да се прави компрес от настърган морков, сода и сметана.
При често повръщане, болки под лъжичката, т.е. стомаха, съхнене на устата, посиняване на устните и краката, предизвикано от отравяне с живак, сублимат, цинкови соли, миниум, арсен и др.: вземат се 820 гр. сода, наливат се 2,5 л. вода, вари се и след това се пие по 1 голяма чаша на половин или четвърт час, като се придружава с чаша прясно мляко. Терапията продължава, докато стомахът се изчисти от отровата.
При затруднено уриниране болният трябва да престои 4 часа потопен до кръста в топла вана, като към водата се прибавят цветове от лайка и голямо количество сода.
При язва на краката е полезно язвите да се мият 3 пъти на денонощие във воден разтвор на сода, след което раната се покрива с чиста и суха марля.
Запекът се лекува по различни начини, пропускайки най-простия и естествен начин, а именно: проста хлебна сода с горещо мляко. В дадения случай действа металът натрий. Содата е дадена на хората за широка употреба. Но това не се знае и често се прилагат вредни и дразнещи лекарства.
Огненото напрежение се отразява на някои функции на организма. Така в този случай за правилната работа на червата е необходима сода, която се приема с горещо мляко. Содата е добра с това, че не дразни червата.
Към обикновеното изчистване на червата може да се добави постоянният прием на хлебна сода, която притежава способността да неутрализира много отрови…
